Скрита икономика

Освен тях обаче, сам по себе си проблемът за “осветляване” на нерегистрираната, скрита икономика налага някои предварителни уговорки при анализа на получените данни. Изводите, които се правят чрез подобен род проучване не трябва да се абсолютизират и възприемат като точни оценки на дела и същността на скритата икономика. Те дават приблизителна представа най-вече за структурата на сивия сектор и значимостта на отделните страни на проблема – скрити доходи, скрити обороти, нерегистрирани трудови дейности, неотчетена продажба на продукция от домашното стопанство и др.
По правило, нито един от известните методи за изследване на скритата икономика – чрез системата на националните сметки; чрез потреблението на електроенергия; посредством т.нар. “огледална статистика” и т.н. - не е в състояние да даде абсолютно точна оценка на дeла на сивия сектор. Всички те посочват една приблизителна стойност, която дава известна представа за съотношението на нерегистрираната спрямо официално регистрираната икономика и позволяват да се следи проблема в динамика.
Подобно на тях, извадковият метод също формира една крайна, обобщаваща стойност за дела на неотчетената икономическа дейност. За разлика от останалите методи обаче, неговото предимство е в това, че той дава представа не само за общата стойност, но и за тежестта на отделните подсектори и за “сивотата” в тях – напр. в заетостта, данъчната система, различните икономически сектори (производство, индустрия, търговия и др.).
Проследяването на измененията в структурата на сивия сектор позволява да се направят важни изводи относно причините, които водят до намаляване или увеличаване на скритата икономика. На тази база биха могли да се дадат редица препоръки, засягащи отражението на цялостната политика на управляващите и в частност на конкретни политически решения, върху икономическата активност и субективните нагласи на населението.
През последното десетилетие се забелязва нарастващо интерпретиране от страна на икономисти, социолози, журналисти, юристи и управленци на сравнително малко познатата терминология, касаеща стопанството и определяна като: сива, скрита, нелегална, неформална, черна, сенчеста, нерегистрирана, подземна, паралелна и пр. икономика. Недокрай прецизното уточняване на използвания категориален апарат има своето обяснение в недостатъчното изясняване на същността на това явление и в многобройните методики за неговото измерване. В крайна сметка изучаването на скритата икономика трябва да се основава на коректното й дефиниране. От една страна, това определение трябва да отразява общите черти на многобройните дейности, които се включват в термина “скрита икономика”, а от друга – да дава определени възможности за относително самостоятелно интерпретиране на някои от тези дейности.
Наистина на практика е доста трудно да се определят границите на това сложно социално-икономическо явление. В някои случаи един и същ термин се използва за различни концепции, а в други случаи различни категории се използват при представянето на една и съща идея.
Целта на настоящия материал не е да навлиза в сложната дискусия за съдържанието и границите на понятието “скрита икономика” и свързаните с него термини (“сива”, “черна”, “неформална”, “сенчеста”, “паралелна” и пр. икономика). По-ограничената задача е да се предложи работна дефиниция на понятието “скрита икономика”, основана на сравнително еднозначно определени критерии. Тази работна дефиниция  трябва да послужи за очертаване на изследователското поле, за структуриране на основните сфери на  “скритата икономика”   и формулирането на индикатори за мониторинг на тези сфери.
Има предложение дефинирането на понятието  да се базира на два водещи взаимосвързани критерия:
1.  Доколко дадена стопанска дейност е юридически  законна.
2. Доколко дадена стопанска дейност и резултатите от нея са обхванати и отчетени от официалната статистика  и овластените държавни институции (данъчна и митническа администрация, органи на местната власт и т.н.)
Въз основа на тези критерии могат да се разграничат четири сфери:
1. Официална икономика (тя е “законна и “отчетена”)
2. Натурална икономика и домашно стопанство (“законна” и “неотчетена”)
3. “Черна” икономика (“незаконна” и “неотчетена”)
4. “Сива” икономика (при която легитимни икономически субекти незаконно прикриват и не отчитат част от стопанската си дейност)...

Може да прочететe целия текст след като свалите списанието от тук