---

---

Хилядолетия назад Перперикон е представлявал огромен скален масив без растителност по него. Това привлякло там хората, обожествили грандиозните канари. Не случайно точно Източните Родопи са люлка на мегалитната култура, която в никакъв случай не трябва да се свързва единствено с живелите много по-късно траки. В началото хората не са имали възможност да обработват скалите и са залагали на природната им величественост. По-късно те започнали да дялат и оформят цели помещения.

Усъвършенстваните сечива са позволили да се отнемат все по-големи повърхности от каменните масиви. Но това означава и унищожение на следите от по-древните култури. Точно такъв проблем е възникнал на Перперикон. Късните изсичания в значителна степен са изличили останките от ранните цивилизации. Трябваше да се попадне на незасегнати зони от скалния масив.

Според данните от последните археологически проучвания най-ранните следи от живот са от късната новокаменна епоха, края на 6 - началото на 5 хил.пр.Хр. Тогава хората не са могли да обработват скалите с примитивните си оръдия на труда. По тази причина фрагментите от неолитна керамика се откриват върху повърхността на канарите, отложени в естествени пукнатини. Знае се, че хората от новокаменната епоха са били предимно земеделци. В случая с Перперикон не става дума за селище, а за обожествена скала.

Следващият установен исторически период е каменно-медната епоха, енеолита, и по-точно нейния финал в края на 5 - началото на 4 хил.пр.Хр. От това време вече със сигурност може да се определят грубо изсечени в скалите ями с натрошена култова керамика. Тя е сходна с откриваната в други енеолитни селища, например, с прочутата Карановска могила.

Развитието на скалния комплекс продължава и през бронзовата епоха. Вече определено може да се твърди, че в нейната късна фаза, 18-12 в.пр.Хр., Перперикон преживява първия си голям разцвет. А това не е какво да е време, а епохата на крито-микенската цивилизация, на Троя и Микена.

Особено важно е, че обилната керамика от този период се откри в културни пластове, разположени върху обширни обработени повърхности от скалата. По-късните изсичания определено са унищожили значителна част от тях, но археолозите са уверени, че в края на бронзовата епоха Перперикон вече е представлявал голям скален култов комплекс.
Изключително интересна е откритата през 2002 г. къснобронзова керамика, представена с многобройни фрагменти и няколко цели съда. Някои от тях са малки чаши, а други са с високи и извити дръжки, присъщи на времето си. Има разлика и в качеството на глината. Заедно с грубовата и пълна с примеси от дребен чакъл керамика се намират луксозни съдове с излъскана до блясък черна повърхност. Уникална е импортната керамика от крайбрежието на Мраморно море от 18 в.пр.Хр., свидетелстваща за първи търговски взаимоотношения.
Върху външната повърхност на почти напълно запазен съд с врязване и запълване с бяла боя е изпълнена цяла композиция. В нея участват шест човешки фигури, разположени около централното изображение на слънцето. Те са оформени като цветя, крайниците им са показани като листа, а главите представляват слънца. Вероятно са загатнати и полови белези на мъже и жени.

Това са древни божества, чиито имена никога няма да научим. Оформянето на религията става особено интензивно в ранножелязната епоха, 11-6 в.пр.Хр., който също е добре засвидетелстван с керамика на Перперикон. За разлика от синхронната гръцка митология, ние не знаем почти нищо за тракийската религиозно-философска система, орфизма. А създаването на персонажи като Дионис и Орфей датира именно в тези далечни времена.